чужденче

By surface analysis, чуждене́ц (čuždenéc) +‎ -че (-če).

• IPA^(key): [t͡ʃo̟ʒdɛnˈt͡ʃɛ]
• Rhymes: -t͡ʃɛ
• Syllabification^(key): чуж‧ден‧че

чужденче́ • (čuždenčé) n

1. a child foreigner, a child stranger, a child alien, child outlander

   В класа се записа едно русо чужденче, което бързо научи езика. ― V klasa se zapisa edno ruso čuždenče, koeto bǎrzo nauči ezika. ― A blond child foreigner enrolled in the class and quickly learned the language..

• “чужденче”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010