отричане

• IPA^(key): [oˈtrit͡ʃɐnɛ]

• Audio (Standard Bulgarian):

  (file)

• Rhymes: -it͡ʃɐnɛ
• Syllabification^(key): от‧ри‧ча‧не

отри́чане • (otríčane) n

1. verbal noun of отри́чам (otríčam)
2. denial
   • 2022, Антон Страшимиров, Книга за българите‎^[1], →ISBN:

     Българските разколни учения, известни под общото име богомилство, не почват с отричане смисъла на тленния живот, на реалното съществуване с всичката му катадневност: те не идат от психично настръхване в едно покрусено общество, което е пред гибел и се разтлева в мистични вглъбявания.

     Bǎlgarskite razkolni učenija, izvestni pod obštoto ime bogomilstvo, ne počvat s otričane smisǎla na tlennija život, na realnoto sǎštestvuvane s vsičkata mu katadnevnost: te ne idat ot psihično nastrǎhvane v edno pokruseno obštestvo, koeto e pred gibel i se raztleva v mistični vglǎbjavanija.

     The Bulgarian schismatic teachings, known under the common name Bogomilism, do not begin with a denial of the meaning of mortal life, of real existence with all its mundaneness: they do not come from a psychic shiver in a broken society that is on the verge of destruction and is rotting away in mystical absorptions.